Малък мониторинг на вестницците предоставен от PressBoard.
„Монитор“ 7 февруари 2008 , 2 стр.
Подготвят протести срещу шпионажа в интернет
Интернет-потребители се подготвят за масов протест срещу правото на полицията да събират данни за електронната кореспонденция на всяко лице в България. Проявата е насрочена за днес в 12.30 часа и ще се проведе пред Телефонната палата в столицата. Събирането на данни за гражданите от интернет е агресивен метод за навлизане в личния живот на всеки български гражданин и е аналог на това да се следи всеки със специални разузнавателни средства с основанието, че може да направи престъпление, категорични са организаторите на протеста. Според тях това противоречи както на конституцията на България, така и на хартите за правата на човека и на правилото, че всеки е невинен до доказване на противното.
„Дневник“ 7 февруари 2008 , 4 стр.
IT-браншът скочи срещу шпионирането в мрежата
Организация сезира Конституционния съд заради наредба на МВР
IT-специалистите в България скочиха срещу новите правила за проследяване в мрежата, които бяха регламентирани от МВР в наредба. От 15 март всеки потребител може да бъде атакуван, ако МВР попадне на данни за това, че той има връзка с престъпник например.
Протест срещу наредбата на МВР и Държавната агенция за информационни технологии (ДАИТС)
организират днес представители на организацията „Свободен софтуер“. Компютърните спецове ще се съберат в 12,30 часа днес пред Телефонната палата на улица „Гурко“ 6, за да изразят възмущението си срещу мерките на МВР за следене в интернет.
„Събирането на данни за гражданите от интернет е агресивен метод за навлизане в личния живот на всеки български гражданин и е аналог на това да се следи всеки със специални разузнавателни средства с основанието, че може да направи престъпление“, твърдят организаторите. Според наредбата полицаите могат по всяко време да използват събраната информация за техни цели. Използвайки Social Networking инструменти, те могат да проследят цялата налична за един човек история в интернет и дали е свързан с някого, който е заподозрян за престъпление. Според протестиращите това дори противоречи на конституцията и заради това те ще сезират Конституционния съд. За целта обаче те трябва да съберат подписите на една пета от народните представители, което означава 48 души и да привлекат на своя страна Столичния общински съвет.
100 процента от децата на възраст между 6 и 14 години ползват интернет, сочи анкета проведена в столицата. 62 % от децата между 9 и 15 г. са най-активните потребители, а 38 % от анкетираните признават, че са он-лайн всеки ден.
„Класа“ 7 февруари 2008 , 1 стр.
Митинг срещу „Големия брат“ в интернет
Фенове на мрежата протестират в обедната почивка, не искат МВР да знае кога с кого си общуваме онлайн
Двучасов протест организират днес фенове на интернет срещу следенето в мрежата, регламентирано в наредба на МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС).
Сдружение „Свободен софтуер“ и „Цифрови свободи“ подготвят митинг от 12,30 до 14,30 часа пред сградата на ДАИТС на „Гурко“6. Приетата от МВР и агенцията наредба влиза в сила от 15 март догодина и ще осигурява на полицията данни за това кога и с кого разговаряме по телефона или чрез интернет телефония, на кого пишем и от кого получаваме имейли заедно със заглавното им поле, кои уебсайтове сме посещавали. Митингът ще протече под наслов „Един свободен обяд“, като потребителите ще „подарят обедната си почивка за свободата си в интернет“ и ще прекарат два часа на „Гурко“ 6. Организаторите са избрали този час, защото вечер „институциите спят“.
„Свободен софтуер“ и „Цифрови свободи“ събират подписка в интернет срещу наредбата.
BG принос в борбата срещу тероризма
Според официалното становище на ДАИТС страната ни спазва директива на Европейския съюз в сила от 15 септември 2007 г., която важи за всички страни членки. Агенцията обаче подчертава, че водещата роля е била на МВР.
„България декларира, че ще прилага разпоредбите, които се отнасят до интернет доставчиците, запазване на данни и интернет приложения“, съобщиха вчера от ДАИТС. Според наредбата МВР нямало да знае какво точно сме си говорили, а само в колко часа и с кого, същото важело и за електронната поща. Аргументът на властите е, че тези данни може да са полезни в борбата с тероризма.
„Приетата наредба не бива да плаши никого. Така е в цял свят и става дума за сигурността. Няма опасност и няма да се проверява съдържанието на имейлите, което е лична информация.“ Това беше обяснението, дадено от шефа на Отдела за борба с компютърните престъпления в ГДБОП Явор Колев наскоро пред медиите по повод наредбата. Според нея всички телефонни оператори и интернет доставчици ще трябва да осигурят на МВР технически достъп до съхраняваната база от данни. „В Лион съм не мога да коментирам нищо до петък“, каза вчера Явор Колев за „Класа“.
Операторите стриктно спазват законите
От БТК обясниха, че абсолютно стриктно спазват всички закони, включително и въпросната наредба Компанията била длъжна да го прави, както и останалите телекоми, тъй като такива правила са записани в закона за електронните съобщения. Наредбата обаче е дословно преведена от евродирективите и в някои страни практиката е показала, че правилата не могат да бъдат въведени, обясниха експерти. Според становището на ДАИТС „проектът (за наредба – белр.) бе обсъден с предприятията, предоставящи електронни съобщения – М-Тел, БТК, „Глобул“, „Вивател“, „Транстелеком“ и Съвета по електронни комуникации“.
От „Глобул“ заявиха, че са присъствали на срещата, но no-скоро са били запознати с наредбата, отколкото да им е искано становище.
Пресцентърът на „М-Тел“ съобщи, че няма как компания да излиза с официален коментар по законодателството на страната, защото „нормативната уредба трябва да се спазва.“ От компанията поясниха, че операторът винаги е съдействал на МВР по конкретни случаи.
Повечето известни блогъри у нас вече са сложили препратка към страницата на организаторите на митинга и форумите се нажежиха от мнения.
Сравниха наредбата с „Големия брат“ на Оруел
Вече няма да има нужда статистическите агенции да анкетират потребителите колко време прекарват в интернет, достатъчно ще е да поискат справка от МВР, коментират в мрежата възмутени потребители. Според някои „МВР вече ще има свободна информация за това какво правим в интернет., което ме навежда за мисълта, че скоро може да ни наложат и цензура, това ли е демокрацията, за която се борим… това ли е свободата, която имаме?“ Мнозина сравняват наредбата с „Големия брат“. В хакерските форуми пък се срещат и коментари, че занапред ще бъде по-трудно, но не и невъзможно, да се запази в тайна кореспонденцията.
ИТ специалисти обясняват, че на интернет доставчиците ще им бъде наредено да раздадат на клиентите си реални IP-тa, които могат да бъдат проследявани, и да събират всички данни за поведението на потребителите в интернет, а след това да го предоставят на МВР и европейските институции за борба с тероризма. Много важно било и къде и как ще се пазят сведенията, за да не попаднат в хакери или злодеи Според експерти във високотехнологична страна като Великобритания например досегашните опити да се установи контрол върху интернет се оказват неуспешни Освен това никъде в Европа не е намерен механизъм за подобен контрол при предплатените карти на мобилните телефони.
„Дума“ 7 февруари 2008 , 5 стр.
Протест срещу следенето в интернет
Протест срещу наредба на МВР и Държавната агенция за информационни технологии (ДАИТС) организират днес интернет потребители. Те са против текста, който дава право на полицейските служби да събират данни за електронната кореспонденция на всяко лице в България. Протестът е насрочен за 12.30 часа в четвъртък и ще се проведе пред Телефонната палата на улица „Гурко“ в столицата, съобщи Всеки ден.
Събирането на данни по този начин е аналог на използването на специални разузнавателни средства, твърдят потребителите. Според тях МВР ще знае по всяко време кой стои зад даден IP адрес и какви познати има.
Според организаторите на протеста е, че текстовете на наредбата противоречат на конституцията, тъй като се събира информация за личния живот на потребителите. Според тях е в противоречие и с хартите за правата на човека.
Освен чрез демонстрацията в четвъртък интернет потребителите обмислят да атакуват наредбата пред Конституционния съд. Самата наредба трябва да започне да действа от 15 март 2009 г.
„Сега“ 11 февруари 2008 , 4 стр.
Правото на МВР да следи в интернет отива на съд
Наредбата на МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), която предвижда данните за действията в интернет, както и за разговорите ни по телефона да са достъпни в реално време за вътрешното министерство, ще бъде атакувана пред съда. Депутати от опозицията и гражданските сдружения „Справедливост“, „Електронна граница“ и „Медийна коалиция“ ще пратят жалба във Върховния административен съд, обяви вчера Нено Димов от ДСБ.
Наредбата за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления, е „посегателство над конституционните права на всеки българин“, обяви той. Документът бе приет заради Европейската директива за борба с тероризма. „Прилагането й обаче трябва да зачита напълно основните права, които произтичат от общите конституционни традиции на страните членки“, посочи още Димов.
Наредбата не дава гаранции кой ще съхранява и използва тази информация и кой ще носи отговорност при нейното евентуално разгласяване, допълни и евродепутатът Петя Ставрева. Вече са събрани 2000 подписа срещу нея, допълни Богомил Шопов от „Електронна граница“.
„Дума“ 11 февруари 2008 , 4 стр.
Следенето в интернет влиза в съда
Потребителите са готови да стигнат и до евроинституциите
Ще сезираме Административния съд за наредбата, която позволява на МВР и ДАИТС да проверяват данни на потребители в интернет. Това заявиха вчера от гражданско сдружение „Електронна граница“, които в петък протестираха заради следенето в интернет. От сдружението обявиха, че ще потърсят правата си по възможни начини чрез законодателна инициатива, сезиране на Конституционния съд и ако се наложи, и на Европейския съд.
Наредбата на МВР и ДАИТС от 7 януари т.г. определя реда и начина, по който мобилни и интернет оператори, както и доставчици на фиксирана и IP телефония, трябва да предоставят данни на МВР за потребителите си. В нея се посочва, че тя въвежда в българското законодателство изискванията на европейската Директива 2006/24. Тази директива е влязла в сила само в седем страни от Евросъюза, твърдят потребители. В други 20 тя е срещнала голяма съпротива. Дори при приемането й от Европейския парламент е била приета само с 2 гласа в повече, което говори за колебание от страна и на евродепутатите.
Сдруженията са решени, ако се наложи, да съберат 1 млн. подписа за отмяна на тази директива според възможност, която ни дава Лисабонският договор, който все още не е ратифициран у нас.
Въпросът трябва да се реши на местно равнище. Досега няма държава, която да е стигала до Европейския съд заради този казус, заяви Богомил Шопов от сдружението. Според неправителствените организации наредбата засяга конституционните права на българските граждани в частта им за неприкосновеност на личната кореспонденция. Те допълниха и че няма отговор на въпроса какво става с личните данни на интернет потребителите при фалит на един квартален оператор. Потребители казаха още, че хакери могат да пробият личните данни на всеки потребител и така той да се окаже виновен пред органите на реда без основание. 4000 български сайта са си сложили бутон за гласуване против тази директива.
Да наблюдават личните данни на интернет потребителите органите на МВР ще имат право от 15 март 2009 г.
„Дума“ 11 февруари 2008 , 7 стр.
Оруел, или под лупата на сигурността
Силвия Николова
Да си предпазлив, е здравословно. Беше го написал някой някога в едно руско томче – самиздат. И сигурно, поне за онези времена и в онези географски ширини, този някой е имал право.
Хубаво нещо е предпазливостта. И здравословно. Но и прекомерната й употреба, като повечето неща в живота, е вредна. Всекиму е известна тънката граница между нея и манията за преследване и подслушване – така силно внушавана от „1984“ на Оруел преди няколко десетилетия, а и от някои крайни религиозни писания на самозвани апокалиптиковеди напоследък.
Вчера няколко граждански организации се заканиха, че ще сезират Административния съд заради наредбата за наблюдение на комуникацията ни в интернет. Те заявиха, че ще сезират Конституционния съд, а ако се наложи и Европейския съд. Наредбата на МВР и ДАИТС от 7 януари т.г. определя реда и начина, по който мобилни и интернет оператори, както и доставчици на фиксирана и IP телефония трябва да предоставят данни на МВР за потребителите си по определен ред, ако става дума за заплаха от тероризъм или електронен бандитизъм.
Правозащитниците имат всички основания да се сърдят за намесата в личната ни кореспонденция. На мен също не би ми било приятно, ако знам, че някой е шетал из файловете ми и е копирал каквото му е необходимо. Това се случва на всички интернет потребители всяка минута. Проверете вечер, преди да изключите компютъра си, колко троянски коне за теглене на информация от хакери е отблъснала антивирусната ви програма, и косите ви ще настръхнат. Особено ако вече се разплащате за стоки и услуги по интернет.
В случая обаче става дума не за анонимен хакер, а за намесата от страна на ведомство, оторизирано да опазва сигурността на българските граждани. При това наредбата се въвежда като задължително следствие от изискванията на европейската Директива 2006/24. Тя действа в 7 страни – членки на ЕС, а в други все още се спори дали да бъде приета, или не. Такива системи действат и в САЩ, особено след 11 септември. Опитайте да напишете в някой американски сайт думите „дрога“ или „тероризъм“ и ги изпратете по електронната поща. Бъдете сигурен, че вашият адрес и профил тутакси се копира в системата за сигурност и при всяка явна заплаха за тероризъм или дрога, наред с остарелите запаметени в нея имена, се проверява и вашето. Останалото е въпрос на избор – между голямото и малкото зло.
„Монитор“ 11 февруари 2008 , 6 стр.
Шпионажът в интернет отива на съд
Наталия Финашкова
Граждански организации ще сезират Административния съд за наредбата за наблюдение на комуникацията ни в интернет. Това съобщиха от сдружение „Електронна граница“.
От сдружението обявиха, че ще потърсят правата си по възможни начини чрез законодателна инициатива, сезиране на Конституционния съд и, ако се наложи, и Европейския съд.
Наредбата на МВР и ДАНС от 7 януари т.г. определя реда и начина, по който мобилни и интернет оператори, както и доставчици на фиксирана и IP телефония, трябва да предоставят данни на МВР за потребителите си. В нея се посочва, че тя въвежда в българското законодателство изискванията на европейската Директива 2006/24. Според неправителствените организации този документ обаче е влязъл в сила само в 7 държави на ЕС, а в другите 20 е срещнал голяма съпротива. Дори при приемането му от Европейския парламент е била приета само с 2 гласа в повече, което говори за колебание от страна и на евродепутатите.
Досега няма държава, стигнала до европейски съд по този казус, тъй като той бива решаван на държавно ниво, каза Богомил Шопов от сдружението. Според неправителствените организации наредбата се изкривява допълнително от МВР и засяга конституционните права на българските граждани в частта им за неприкосновеност на личната кореспонденция. Ако документът влезе в сила, органите на МВР ще имат право да наблюдават личните ни данни от 15 март 2009 г.
„Класа“ 11 февруари 2008 , 3 стр.
Следенето в интернет – на съд
Николета Стойчева
Граждански организации ще сезират Върховния административен съд (ВАС) за наредбата на МВР за наблюдение на комуникацията ни в интернет. Това съобщиха вчера от сдружение „Електронна граница“. Инициативата им е подкрепена от депутата Нено Димов от ДСБ, независимия народен представител Мария Капон и българския пратеник в Европарламента от ГЕРБ Петя Ставрева.
Димов обясни, че са предвидени 4 конкретни стъпки за борба с наредбата на МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), която бе публикувана в Държавен вестник на 29 януари. Първо ще бъде предприета законодателна инициатива срещу наблюдението ни в интернет. Ако административният съд не отмени наредбата, ще бъде сезиран и Конституционния съд, тъй като според депутатите текстове от нормативния документ противоречат на конституцията. В случай че и тези действия не доведат до отмяна на наблюдението, те ще се обърнат и към Европейския съд.
Само 7 страни членки приложили директивата
„Досега само 7 страни – членки на Европейския съюз (ЕС), са приложили директивата за наблюдението в интернет“, коментираха народните избраници. Според тях в самия ЕС има съпротива срещу документа. При гласуването му в Европарламента пък е бил приет само с 2 гласа. „Тези директиви не са задължителни, дори напротив“, заяви Ставрева. Тя коментира, че европейската практика в никакъв случай не проповядва ограничаването на личната свобода.
Според Капон са необходими промени и в НПК по този казус. Тя изрази възмущението си, че парламентът се е превърнал в нотариус на Министерския съвет и няма никакъв обществен дебат по законодателните промени
МВР в действие
Гражданските организации изразиха притеснение, че в наредбата, която трябва да влезе в сила на 15 март 2009 г., никъде не е упоменато как ще се съхранява информацията от интернет и как ще се осигури защитата й. „Какво ще стане, ако интернет доставчикът фалира или някой използва вашия IP адрес за собствени нужди?“, питат от сдружението.
„До момента е направена подписка, в която са събрани над 2000 подписа“, съобщи Богомил Шопов от „Електронна граница“. Той допълни, че над 4000 сайта са поставили бутони за гласуване срещу наредбата. Тази седмица пък ще се организира национален протест, който ще обхване и малките градове. В четвъртък, 7 февруари, бе организиран митинг пред сградата на ДАИТС, на който присъстваха едва около 50 души.
Наредба позволява Big Brother в мрежата
Наредбата на МВР и ДАИТС, която разбуни духовете на всички интернет потребители в България, дава право на полицията да събира данни за това с кого и кога си общуваме във виртуалното пространство или по телефона. Нещо повече, ще бъдат следени всички сайтове, които посещаваме, имейлите ни и всичко останало. От ДАИТС твърдят, че с този нормативен акт се спазвала директива на ЕС, която е влязла в сила на 15 септември 2007 г. Аргументът на властите е, че по този начин ще се борим с тероризма. Според гражданските сдружения обаче голяма част от потребителите на интернет ще се снабдят със защити, в това число и престъпниците, „филмът „Матрицата“ може да стане реалност у нас“, коментираха вчера депутати.
„Труд“ 11 февруари 2008 , 3 стр.
Следите остават и в Интернет
Депутати от опозицията и Интернет доставчици заподозряха МВР, че ще започне масово да бърка в кореспонденцията ни по Интернет, да ни следи и подслушва в мрежата (виж стр. 10). Обрисува се черен сценарий на киберконтрол на държавата над гражданите като във филма „Матрицата“.
Всъщност наредбата, срещу която се скача, задължава Интернет доставчиците да дават на полицията адресите на потребителите си в мрежата, също както всеки от нас регистрира в МВР къде живее. За да може ако някой престъпи закона, да го издирят. А който няма гузна киберсъвест, не се бои и какви следи оставя и мрежата.
Телеграф, 11 февруари 2008
Съдът решава ще ни следят ли в нета
Административният съд ще бъде сезиран от граждански организации за наредбата, която предвижда да ни следят комуникацията в интернет.
Това съобщиха от сдружение „Електронна граница“. От там обявиха, че ще потърсят правата си по възможни начини чрез законодателна инициатива, сезиране на Конституционния съд, ако се наложи и Европейския съд. Наредбата на МВР и Държавната агенция за информационни технологии от 7 януари определя реда и начина, по който мобилни и интернет оператори, както и доставчици на фиксирана и IP телефония трябва да предоставят данни на МВР за потребителите си. Според неправителствените организации този метод е в сила само в 7 държави на ЕС, а в другите 20 има голяма съпротива.
„Телеграф“.
Телевизия и Радио
Материали от протеста и новини след това, излъчиха бТВ, БНТ, Нова Телевизия, ТВ7, 7 дни, ТВ Европа и доста други канали. Представители на ‘Електронна граница’ участваха в следните телвизионни предавания:
– „Часът на Милен Цветков“
– „Вижте Кой“
– Сутрешен блок на БНТ
– „Закуска в седем“ по 7 дни
– „Национална Гвардия “ по ББТ
Освен това мнение против наредбата се излъчиха и по програма Хоризонт, Радио София, Z-rock и радио Търново. Новините биваха разпостранявани по всички радио и ТВ станции у нас.
Интернет
По блогове и сайтове за он-лайн новини се появиха над 50 материала.
