Декларация за свобода и права.

Ние участниците в протеста на 11 октомври, заставаме зад следната декларация за свобода и права.

Манията за шпиониране нараства. Правителствата и големите фирми регистрират, наблюдават и контролират действията ни все по-задълбочено. Без значение какво правим, на кого се обаждаме, къде ходим, с кого сме приятели, какви са интересите ни, в кои групи участваме – „Големият брат” правителството и „малките братя” от бизнеса знаят всичко това с все повече подробности.

Произтичащата липса на поверителност излагат на риск свободата на изповедание, свободата на словото, както и работата на лекари, помощни центрове, адвокати, журналисти, депутати. Свидетели на такива случаи станахме съвсем скоро.

Разнообразният дневен ред на реформите в сектора на сигурността обхваща събирането на полицията, разузнавателните агенции и военните в едно цяло, като по този начин заплашва да наруши баланса на силите и правомощията.

Използването на методи за масово наблюдение, сътрудничеството без граници между военни, разузнавателни агенции и полицейски служби води до създаването „Крепости” в Европа и други страни, насочена срещу бежанци и различно изглеждащи хора, но същевременно отразяваща се например на политически активисти, бедните и непривилегировани и дори спортните запалянковци.

Хората, които постоянно се чувстват наблюдавани не могат да се борят свободно и храбро за правата си и за едно справедливо общество. Ето защо масовото наблюдение заплашва същността на демократичните и отворени общества.

Също така то заплашва и работата и ангажиментите на организациите на гражданското общество.

Наблюдението, недоверието и страха постепенно превръщат обществото ни в един цял не критикуващ консуматор, който “няма какво да крие” – в отчаян опит за постигане на тотална сигурност – е готов да отстъпи свободите си. Ние не искаме да живеем в такова общество!
Вярваме, че уважението на личното ни пространство е важна част от човешкото ни достойнство. Едно свободно и отворено общество не може да съществува в отсъствието на уединение и лична комуникация.

Повишеното електронно потребление и наблюдението на цялото население не ни прави по-добре защитени от престъпност, струва милиони Евро и излага на риск личните комуникации на невинни граждани.

В условия на страх и сляпо лобиране, насочените и продължителни мерки отпадат все повече и повече, както и справянето с истинските, всекидневни проблеми на хората, като безработица, бедност, здравеопазване, осигуряване на достъпна среда за всички и други, които България има крещяща нужда да реши.

Поради тези причини и правата дадени ни от Конституцията и законите на страната, ние искаме:

1. Отмяна на на общото събиране на информация за нашите комуникации и местонахождения (събиране на данни), приложена в България с прословутата наредба 40.
2. Намалено финансиране на проучванията за нови технологии за наблюдение
3. Забрана на общите регистрации на всички пътуващи със самолет (PNR данни)
4. Забрана на информационния обмен със САЩ и други държави, които нямат ефективна защита на данните
5. Забрана на секретните претърсвания на частните компютърни системи, он-лайн или офлайн.
6. Забрана на общото наблюдение и филтриране на Интернет комуникациите (Телеком пакета на ЕС)
7.Забрана на инсталирането на филтърна инфраструктура в ISP мрежите.
8. Отмяна на общото събиране на биометричните ни и генетични данни

Както и призоваваме за:

– Независим преглед и оценка за въздействието върху човешките права на всички съществуващи начини за наблюдение, на тяхната ефективност и вредните им странични ефекти.
– Българската държава да се покаже като отговорен стопанин и да отстоява правата и свободите на гражданите, като ги защити с позицията си в предстоящото обсъждане в Съвета на Европа и подкрепи защитните предложения в него, като тези на Боно и Свенсон, които защитават правата на гражданите и не спират борбата срещу престъпността в Интернет.
– Българската държава да бъде водеща в защитата на човешки права в ЕС. Нека да имаме роля, която да кара другите държави да ни уважават.
– Активни консултации с гражданското общество за намиране на тънката линия между нужните средства за борбата с престъпността и сигурността на гражданите и за адаптиране на европейските директиви към нашето законодателство в частта им обхващаща горните точки.

А с правата дадени ни по конституция ние искаме да задължим Държавата и отговорните органи да гарантират човешките права и защитата на личността на всеки български гражданин.

Когато една държава е слаба, тя започва да прилага репресивни мерки към гражданите си – събиране на данни за телефонните разговори и другите комуникационни канали за всички граждани, видео-наблюдение, масово използване на СРС, заплаха към свободата на словото и основните човешки права. Ние не искаме създаването на нова ДС – ДС 2.0. Ние не сме терористи, а свободни и мирни граждани, които искат да направят държавата си силна.

София, 09.10.2008