На 26 .01 /понеделник/ от 10 до 11 часа по Дарик радио, ще участваме в дебат за актуалната тема с ‘подслушването на Интернет’. Слушайте и задавайте въпроси по време на предаването.
Eто и повече от Дарик радио
Абонирайте се за нашия бюлетин. (Без спам)
БОЙКО БОРИСОВ: ТРЯБВА И ПОТЕНЦИАЛЪТ
НА НАЦИЯТА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА
доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист
тел. 8 77 65 91 и 0886 926616
Ако аз трябваше да отразя срещата на Бойко Борисов с българите в Чикаго, бих използвала горното заглавие, защото то е цитат от негови думи и отразява връзката на българската емиграция с родината.
Ако трябваше да отразя самото посещение в САЩ, сигурно бих сложила акцента върху срещите на Бойко Борисов с политическите среди.
Бих постъпила така, ако не съм представител на жълтата преса и имам морална отговорност пред читателите и професионално задължение да ги информирам.
Истерията, която избухна в медиите покрай отразяването на срещата на Бойко Борисов с българи в САЩ, ме принуждава да кажа няколко думи за стратегиите, които се използват при подготовката на манипулативен текст. „Манипулативният езиков израз има за цел да представи информацията в невярна светлина, като заедно с това даде примамлив вид и убедителна сила на дезинформацията.” Това съм го писала преди две години в анализите на actualno.com пак по повод на Бойко Борисов и дезинформация за него. Датата е 8.03.2007 г.
Заглавията
Ето някои заглавия с различна стилистика и различна степен на манипулиране на читателската аудитория: „Строителят на нова България /ирония/; Бойко Борисов: В България остана кофти човешки материал”/откровена лъжа, не го е казал/; До Чикаго и назад – по Бойкоборисовски /сензация с използване на нова дума като трик за привличане на вниманието/; Бойко Борисов говори пред емигранти в Чикаго /неутрално/; Борисов взриви България от Чикаго /експресия/; Изказването на Борисов изуми политиците /откровена лъжа, те знаят какво е казал/; Най-големият проблем на България е лошият човешки материал /откровена лъжа, не го е казал/; Емигранти посрещат Бойко Борисов като Господ в Чикаго /ирония/; БСП ще сезира Европейската комисия заради изказване на Бойко Борисов в Чикаго /новина с цел дискредитация на личността, в случая – политическия опонент/; Лош човешки материал /откровена лъжа, не го е казал/; Извънредно: България е шокирана от изказването на Бойко Борисов /експресия/; Лютви Местан: Изказването на Бойко Борисов е проява на политически цинизъм /оценка от страна на политическия опонент/ и т.н.
Целта на статиите е да предизвикат сензация и след като я предизвикат, да дискредитира съответната личност, тъй като България е в предизборен период. За тази цел се използват думи от жаргона, новоизковани думи, експресивни думи и думи, оценъчни думи на политическия опонент и думи, които заобикалят проблема и му дават интерпретация в невярна светлина с цел дискредитация на личността.
Манипулацията във в. „Сега”
Ще засегна само два, най-коментирани в медиите, момента от статията на журналиста Божидар Божков, като ги сравня с текста-запис на словото на Бойко Борисов. /Божидар Божков/ Бойко Борисов: В България остана кофти човешки материал vs. /Бойко Борисов/ И вие – милион и половина, дето избегахте… Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям”. „Не е голям”, казва Борисов, а не „кофти” или „лош”. Става въпрос за липса на кадри, които да бъдат привлечени като експерти в управлението на страната и липса на информирани избиратели. Използвана е разговорна дума „материал”, която може и да не е най-точната, но е разбираемо, че става дума за хора, които да избират и да бъдат избирани.
Сега – за т.нар. „дискриминация”. /Божидар Божков/ Според Борисов, най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната. /Следва веднага цитатът на Борисов, който прилагам/. /Бойко Борисов/ Каква е основата на населението в момента – 1 млн цигани, 700-800 хиляди турци, 2,5 млн пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ.” Ясно е, че става дума за изброяване на социални групи, които са потенциални избиратели на други партии – ДПС и БСП, а не на ГЕРБ. Много груба манипулация, която поставя различното твърдение на журналиста в непосредствена близост до цитираните думи на Борисов и по този начин се получа ефектът на манипулативното смесване в рамките на манипулативното поле.
Ранжирането на българското население по етнически или възрастов признак дискриминация ли е? Дискриминация има там, където е налице неравно третиране на хора. Къде в изказването на Бойко Борисов има такъв елемент, който продължава да се разнася чрез медиите с една единствена цел – да вдигне рейтинга им за сметка на авторитета на един човек, който е равноправен гражданин и на държавата ни, и на Европейския съюз. Това поведение на незрял човек ли е, или на незнаещ, ако коментирам поведението на журналиста. Или е поръчка?
За разговорния стил по време на срещата
и интерпретацията на журналиста
Тук ми се иска да се спра на разговорния стил, който използва Бойко Борисов в срещата си с българите в Чикаго. Дали са уместни думите, които той използва като „червен електорат”, дори „боклуци”, експресивни изрази като „отрязвам главите”, „омитам веднага”, разговорни изрази като „всеки от вас си е вдигнал торбата – кой в Чикаго, кой по Франция, по Италия, изкарва пари и се оправя”, „издънвам се”?
Отговорът е един. Да, уместни са, защото срещата има неформален характер, това е среща със сънародници, макар че в речта му прониква и политическа лексика, например „коалиционен партньор”. Няма как да не проникват, разговорът е за съотношението на политическите сили в страната и мястото на политическа партия ГЕРБ.
Това е разговор, а разговорната реч се характеризира със спонтанност, необработеност, липса на правилен словоред, наситеност с експресивни и разговорни думи и т.н.
Ако срещата беше с политици на САЩ, тя непременно щеше да бъде написана и прочетена и това е обичайна практика. Спомнете си брифингите на членове на Европейската комисия, предавани на живо по телевизия BBT. Там всяка дума е на мястото си, дело на грижлива предварителна обработка и съгласуване между членовете на институцията и съгласуване с другите институции на ЕС.
Вмъкването на разговорни елементи в речта я прави по-жива, поддържа вниманието на слушателите. И за това свое действие Бойко Борисов не може да бъде упрекван. Точно обратното. В развитите държави на Европа политиците са обучавани на местния диалект, ако те не са родом от съответния район, за да могат да намерят общ език с хората по време на предизборни кампании.
А тук? Само една илюстрация от думите му на срещата:… те /пенсионерите – бел. ЛЙ/ си викат: „Едно време на Хаинбоаз какъв проход правихме… Имаше един Пешо, какъв беше хубав…” Тази реплика не може да не предизвика симпатиите на публиката. Липсват политически клишета като „националноотговорна партия”, които до болка са втръснали на българите. И може би тук именно тази спонтанност и директност, която характеризира речта му, привлича българите, затова те са по-благосклонни към него в сравнение с другите политици.
В политическата реч разговорните думи са не само допустими, но и желани, за да се достигне до по-широк кръг избиратели. Недопустимо обаче е използването на разговорни думи като „Бойко”, „бате Бойко” като назоваване от страна на журналиста. Той е длъжен да използва книжовния език извън цитатите. И да го владее. Друг е въпросът, че в България журналистите още не изучават политолингвистика, както е в развитите държави на Европа и това е сериозен пропуск в образованието им.
За правата на гражданите
и етиката на медиите
Бойко Борисов има право да съди вестник „Сега” за нанесени морални щети от публикацията. И ако го осъди за сума от 200 000 лева например, много журналисти ще се замислят дали да подменят думи и дават друга интерпретация на изречени думи. Всеки едно от кого – политик или друг гражданин.
Защото гражданите имат право да бъдат добре информирани като потребители на информация със зачитане на плурализма на мненията. Обективността в горната статия остава обаче само в рамките на констатацията за проведена среща.
И още нещо важно. Защото в част 1 на Хартата на основните права на Европейския съюз пише:„Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.” А вече три години ние сме граждани на Европейския съюз.
Не случайно във връзка с отбелязването на 12-годишнината от събитията на 4.02.1997 г. преди два дни едно от посланията на гражданите беше „Да се събудим от мъчителния кошмар на мутризираното управление и МАНИПУЛИРАНИТЕ МЕДИИ!
България пред избори
След няколко месеца предстоят избори – за Европейски парламент и парламентарни избори. Както се вижда от медийната атака, ние вече сме в предизборен период. Гражданите трябва да знаят, че могат да се доверят единствено на собствената си преценка, за да изберат, за коя партия да гласуват. НО Е ВАЖНО ДА ГЛАСУВАТ, ДА ИЗРАЗЯТ СОБСТВЕНОТО СИ МНЕНИЕ ИМЕННО КАТО ГРАЖДАНИ.
И да знаят, че голяма част от информацията, която ще се сипе в публичното пространство в периода преди двата вида избори, ще бъде манипулирана – все едно дали за нея е платено на медията от партията/ коалицията като политическа реклама, или става дума за редакционна политика на медията в подкрепа на една или друга политическа линия.
Държавата се превръща една голяма къща на биг брадър, само, че участниците в нея нито живеем луксозно, нито ще спечелим награда от това. Защо управляващите се страхуват от народната любов?! Та нали народът е казал: „Каквото почукало това се обадило.“ Ами то ако измислят начин и в главите ни да надничат и да ни четат мислите, да сканират сърцата ни и чувствата и емоциите ни да разгадаят, няма да се посрамят и такъв закон да приемат – 24 часов непрекъснат достъп до мислите и чувствата ни.
Моля ви, кажете имената на участниците в дискусията по Дарик, че не ги запомних.
АЗ НЕ СЪМ ТЕРОРИСТ
доц. д-р Любима Йорданова – ljubima@abv.bg
В началото на 90-те г. по време на протестната вълна в България беше популярна една песничка с текст на Кирил Маричков „Аз не съм комунист /и никога няма да бъда/”. Тези дни в Мрежата е разпространена картичка с надпис „Аз не съм терорист”.
Още една социална група – вече пета след природозащитниците, студентите, млеко- и зърнопроизводителите и движението на майките – се включва в Протеста. На 28.01.2009 г. от 15 часа групата на електронните специалисти ще се включи в Протеста в София и Варна.
Атрибутите на Протеста на информатиците ще бъдат мишката, мрежовият кабел или нещо по избор, което според организаторите „ще покаже, че вече са се появили хора, които няма да позволят груба намеса в личното им пространство”.
Повече информация за неспециалисти
Допълнителен текст определя границите на информацията, която МВР ще знае за всеки един от нас, който използва Интернет. Сред изброените са: каква комуникация сте водили и с кого; на кого сте изпращали имейл, кога и колко пъти; с кого сте говорили, колко пъти и колко време; с кого сте си чатили, ползвайки средства за мигновени съобщения – колко пъти, с кого и колко време; какво сте правили в Интернет.
Текстът внася разяснение за МВР и достъпа й до информация като: кой какви познати има, колко време прекарва в Интернет и какво точно прави и с кого, а оттук и възможността за злоупотреба с тази информация.
Събирането на данни на гражданите според създателите на текста е „агресивен метод за навлизане в личния живот на всеки български гражданин и е аналог на това да се следи всеки със специални разузнавателни средства с основанието, че може да направи престъпление”.
Проблемът
Проблемът според авторите на Декларацията се състои в това, че се наблюдават свободни граждани, които не са заподозрени в престъпление, нито са виновни или обвиняеми.
Само ще вметна от свое име, че Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа в чл. 10. дава право на европейските граждани на свобода на изразяване на мнение и пренасяне на информация през границите БЕЗ НАМЕСАТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ВЛАСТИ!. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Е РАТИФИЦИРАЛА КОНВЕНЦИЯТА ПРЕЗ 1992 Г., НЕЩО ПОЗАБРАВЕНО ОТ НАРОДНОТО НИ СЪБРАНИЕ. А МОЖЕ БИ И НЕПОЗНАТО?
Декларацията на протестиращите
Тя е във връзка с проведеното на 22.01.2009 г. заседание на Комисията по транспорт и съобщения и внесеното предложение на МВР за промяна в „Закон за електронни съобщения”, отнасящо се до т.нар. „мерки за подслушване на Интернет” или текстове относно Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г.
Специалистите и гражданите от обединението „Електронна граница” настояват за промени в приетия документ с цел гарантиране правата на гражданите. Сред тях са: гаранции, че органите на реда не могат да налагат каквито и да е ограничения върху основните права и свободи на крайните потребители без предварително решение от страна на съдебните органи в съответствие с чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, освен ако обществената сигурност е застрашена.
Настоява се също така срокът за задържане на данните да бъде намален от 24 на 6 месеца. Иска се гарантирана възможност всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни, да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.
Изискват се заложени компенсации при злоупотреба със задържаните трафични данни. Иска се задържането на данни да започне да става след съдебна заповед, а не на общо основание на всички граждани, използващи телекомуникационни услуги. Иска се прилагането на тези мерки да става само за разследване и преследване на „тежки престъпления”.
Най-после. Знанието на гражданите
срещу арогантността на политиците
Цитираната картичка съдържа и подканващ текст: „Помогнете на картичката да обиколи страната до 12:00 ч. на 28 януари”.
Апелът е сигнал за сериозно гражданско присъствие и участие в решаването на социалните проблеми на държавата ни.
Поколението, което израсна и се образова през последните 20 години вече дава сериозна заявка за управление на страната – не чрез апаратни политически игри и корупционни мрежи, а чрез придобитото съвременно знание и широкото гражданско участие.
Не им пука за правосъдието. Борбата е за информацията.За бизнес става въпрос. Онасис е забогатял от подслушване на телефонни разговори.Правил го е и след като е напуснал работата си като телефонист. Просто е плащал на телефонисти.Нито един бизнес не работи без участието на куки.А за криптирането , ето ти повод да искат бюджет за борба с него.Празно няма.
@anon: искено благодаря за информацията. Не съм спец и много ми се ще да съм по-запозната, наистина. Имах си 1 наум, че такава тактика вреди реално на обикновениете хора, а не на онези, заради които (дали?) се създава… Ужасно нахална работа. Не съм нито за тероризъм, нито за престъпност, разбира се. Но никой няма право да си пъха просто ей така носа в личните ми писма и разговори:((.
@екипа: би ли било възможно да публикувате някак дискусията?
Правилно! Добре тези въпроси се обсъждат и да се настоява за правата на лична неприкосновеност1
Няколко интересни факта за дебата:
1) Днес сутринта гледах „дискусията“ по БНТ и останах особено недоволна от представителите на ЕФФ и факта че не споменаха неща като факта че „правозащитните органи“ ще имат „терминален“ достъп до информацията която се събира по силата на закона/перспективата без знанието или съгласието на доставчиците, но видите ли те можели и даже били длъжни да откажат да предоставят такава ако сметнели че трябва …
2) След като ще спазваме изискванията на ЕК/ЕС защо не се спазят и препоръките от становището на групата Article 29, в която участват представители на националните регулатори за лични данни, отнасяща се до въвеждането на директива 2006/24/ЕО от гледна точка на защитата на личните данни:
http://ec.europa.eu/justice_home/fsj/privacy/docs/wpdocs/2006/wp119_en.pdf
3) Какво според вас ще стане ако след въвеждането на тази глупост един бизнесмен/политик/полицаи иде в офиса на един доставчик и поиска да се събира цялата информация за определен/и хора с/у което той ще/няма да направи или предостави определени услуги/суми? Или просто ако на сисадмина му е скучно и реши да види какво прави/пише някой от клиентите му в момента?
4) Защо някои не обясни на вътрешния министър че разговорите по skype се криптират преди да напуснат компютъра на подателя и се декриптират чак при получателят? И че има и други програми който вършат същото но с такова криптиране че е напълно невъзможно да се подслушват?
5) Какво ще стане когато се приеме закона и хората започнат масово да ползват VPN и PGP например? Няма ли някой да им обясни на тези (без извинение за израза) „компютърни инвалиди“ какви глупости ръсят и какво точно ще направят/постигнат с този закон?
6) Защо не им се направи една демонстрация какво ще може да запишатlog-нат доставчиците ако се използва VPN с криптиране на връзката даже и ако се използва DPS което им е забранено по директивата? Интересно ми е как ли ще реагират като видят колко лесно се прескачат мерките им за сигурност и как целия този фарс става безсмислен? Само ако може по време на демонстрацията да присъстват и медиите та и нормалните хора да разберат колко е безсмислено това…
7) Някой ако може да обясни ползите от това и да се съпоставят със вредите на обществена дискусия преди да се приеме тази директива която може да нанесе много повече вреди отколкото ползи (ако има такива де).
8) Това че е необходимо да се знае кой е собственика на един телефон или SIM карта не означава че полицията или другите заинтересовани страни трябва да могат да получат достъп до кореспонденцията на собственика и когато си искат (със и без повод).
9) Ако може да публикувате запис на дискусията за хората които я пропуснаха.