Може би, скоро в магазините, ще се продават лаптопите точно така. Все повечето ‘мерки’, които ЕС приема са насочени именно в тази насока – постоянно наблюдение с цел предотвратяване на евентуални престъпления. Освен да се засмеем, тази карикатура, трябва да ни накара и да се замислим, нали.
Ако си мислите, че това не се случва, вижте директивата за задържане на данни и категорията за „Трите удара“.
Можете да потърсите информация и в google за „Подслушване на Интернет“ и „Електронна граница“
Та като стана дума за лични карти и лични данни, няма как да не споделя впечатление от Франция. Посетихме Казино, където на входа ми поискаха личната карта. Явно за първи път виждаха българска лична карта, въпреки че има и френски текст, но е обяснимо,
/защото това все пак е Казино, а не граница/.
Какво последва? Сканиране на личната ми карта, вкарване на личните ми данни в компютъра им…и естествено, попитах във Франция няма ли закон за защита на личните данни, защото в България такъв има и като бг гражданка личните ми данни са защитени от този закон,а България е член на ЕС и т.н.
Служителката беше любезна, но явно некомпететна и звъня на някого по телефона /дали администрацията на Казиното или Префектурата- не знам, не ми беше дадено обяснение, освен че това е реда за посещение на Казиното/. И така оказа се, че българският закон за защита на личните данни в едно френско Казино- не важи, но аз се питам: А дали е така?
Не съм чела Европейската Конституция,знам само, че имаше проблеми по приемането й …е и?
Това никак не е смешно, а напротив твърде тревожно, но за съжаление предстои подмяната на личните ни карти, които ще съдържат биометрични данни- пръстови отпечатъци, ирисова диагностика и прочие.
Приели сме да влезем в една кошара ЕС,приели сме и правилата в нея.
Гражднските общества в Европа отдавна протестират срещу този вид американазация и на нас не ни остава нищо друго, освен да търсим връзка с техните организации и да се включим активно с общи протести, като част от европейското гражданско общество /въпреки, че смятаме, че липсва такова у нас./
Във връзка с подмяната на личните ни карти, което си е друг пробле аз имам следният въпрос: в конституцията на РБългария е записано, че личните документи на всеки гражданин са държавна собственост и след смъртта му, близките му са задължени да ги предадат в местната управа.Защо като са държавна собственост всеки заплаща от джоба си получаването на лични документи? Не е ли това задължение на държавата, която антиконституционно го е прехвърлила на нас?Защо ние трябва да ходим на крака в общината, за да предадем документите на близките си, а не те да идват при нас и да си ги изземат щом са тяхна собственост? докога ще бъдем слуги на ония, чиито заплати плащаме? А уж министър Ники Василев ни убеждаваше, че „държавният административен служител е слуга на народа“.
Дрън,дрън…