Новият Закон отнема тайната на кореспонденцията

Материал, публикуван в bNews.bg

Богомил Шопов е роден на 22 декември 1974 г. във Велико Търново. Той е професионалист, който работи в сферата на Интернет. Има опит в създаване на продукти, в новите тенденции на световната мрежа – като web 2.0, enterprise 2.0, създаване и управление на общества, в новите медии – блогове, корпоративни блогове, видео и аудио съдържание, комбиниране на съдържание. Защитава принципите на отворения код и свободния софтуер, както и цифровите права на потребителите в Интернет. Шопов е част от „Електронна граница“, сред създателите е на първото онлайн списание за програмиране „WebDevMagazine“ и на първата конференция за интернет технологии „УебТех“, която съществува от 2004 г.

Може ли да обясните практически как промените в Закона за електронните съобщения, които депутатите от вътрешната правителствена комисия вече приеха, ще ограничат човешките права на хората?

Тези два примера са ми любимите, които показват нагледно какво ще се случи, ако законът бъде приет.

Гривната

Гледали сме по филмите как на престъпниците им слагат гривна на ръката или на крака, за да може да ги следят къде ходят или да не се отдалечават на 100 метра от жилището си. Всеки един от нас, близо 99% от населението, разполага с мобилен телефон. За да може да работи той, периодично, без да говорите по него, съобщава на мобилния оператор къде се намира и мобилният оператор записва това местоположение. Нещо повече, чрез закона ще се събира информация, която да може да локализира човека с точност до 30 метра за голям град и 200 извън града. Ето такава информация, заедно с това кой е говорил, с кого е говорил, колко често е говорил, ще се използва безконтролно от МВР.

Досието

По-старите от нас знаят за досиетата. Половината българи доносничеха за другата половина на специалните служби, за да могат да си купят луканка, такъв беше животът. Тези досиета се използваха за мръсни цели – за изнудване, за изтребване на хора в лагери, за натиск, за политически и граждански шантаж и за какво ли не.

Сега, „благодарение“ на технологиите, този тип информация се събира автоматично – кого познаваш, къде се намираш, с кого си говорил, колко често, какви услуги използваш и още много неща, за да се направи едно ново електронно досие за теб.

Не, това не е фантастика, ето как например (http://bogomil.info/dr) може да изглежда едно такова досие. Чрез тези данни, които, разбира се, не включват съдържанието на съобщенията, може да се проследи какво си правил през последната една година, с кого и колко пъти. Могат да се направят много пресечки на тази статистическа информация, която е свободно достъпна за всеки един гражданин.

Не бяхме ли невинни до доказване на противното? Защо ни следят тогава? Наистина, тази мярка ми се струва на аналогична, всеки един гражданин да бъде съпровождан от полицай, докато се движи и си върши работата…

От МВР обаче смятат, че с новите промени ще се облекчи работата им по разкриването на тежки престъпления. Смятате ли обаче, че е възможно да има злоупотреби със събраните данни, ако промените бъдат приети окончателно от Народното събрание?

Още по време на обсъждането на тази законова рамка в европейския парламент стана ясно, че тя е невалидна за борба с престъпността и беше приема с МНОГО малко мнозинство с много компромиси и с изискването тя да се използва за точно определени цели.

В нашия законопроект има възможности за злоупотреба. Ние не казваме, че от МВР ще злоупотребят, просто алармираме, че такива възможности, самият закон ги дава.

За това, че има проблем, съдим от изтичането на важни документи от ДАНС, за служителката на МВР, която беше преснимала следствени документи, за да ги продаде, от това, че подчинен подслушва началника си във Военна полиция, за това, че журналистите знаеха с кого си е говорил Красьо черния сигурно и преди прокуратурата.

Фактите говорят сами по себе си и когато има възможност за злоупотреба в закон от такова естество, то това трябва да бъде спряно още в зародиш.

Можете ли да дадете примери за това, в какви случаи събираната от службите информация може да бъде използвана нерегламентирано?

Какво ще стане, ако групата, която подготвя отвличания, си плати на служител на МВР да му даде информация за даден субект, къде се движи в рамките на дена? Това не е възможно ли?

Ако погледнем примера (http://bogomil.info/dr ) можем да видим и още много начини за използване на информация. Вече

няма да я има и конституционно гарантираната тайна на запазване на източника при журналистите,

защото ще може за секунди да се разбере кой точно се е обадил на журналиста, дали двамата в момента са близко един до друг и къде точно.

На пръв поглед предложенията запазват основното ограничение – за изискване на съдебно разрешение. Дали обаче има рискове и в това направление?

Основният проблем е, че се наблюдават свободни граждани и всички ние се поставяме под общ знаменател с престъпниците. Може би МВР ще може да си върши по-добре работата, ако си сложим по един чип, който да докладва кой какво прави всеки ден. Това не е правова държава, това не е демокрация. Това не е и идеята на европейския законодател, който ни кара да въведем подобна мярка.

Разбира се, че съдебното разрешение не е решение. Това е „хак“, ако трябва да използвам езика на програмистите, но това същевременно е и малка гаранция.

От друга страна, обаче в

България има в пъти повече разрешения за използване на СРС отколкото други страни,

така, че основания за каквото и да е или съдия, който да подпише нещо, без да го чете, винаги ще се намери.

Прави впечатление, че исканите промени са подобни на тези, които предишният вътрешен министър Михаил Миков се опитваше да пробута в пленарната зала. Сега обаче стана ясно, че депутатите от левицата ще гласуват против готвените промени. Защо според вас сегашните управляващи настояват за безконтролно подслушване на разговорите и на контактуването в интернет? И защо екс управляващите от БСП промениха мнението си?

Това какво да обещали, ще се види в пленарна зала. Факт е, че се водят разговори от много НПО с различни парламентарни групи, които и в момента продължават. Не мога да коментирам различните позиции, защото те не се правят, защото някоя политическа партия е осъзнала проблема, а защото се играят политически игри и точно в момента е удобно някой да бъде „за“ или „против“. Конституцията казва, че народният представител трябва да се води от своята съвест, но в момента, той/тя се води от някакъв фалшив интерес на политическо ниво.

Когато се стигне до гласуване, ще си проличи кой за какво ще гласува и как.

Управляващите твърдят също, че за промените сме натиснати и от Европа заради европейска директива. Може ли обаче да се съобразим с исканията от Брюксел и същевременно да запазим гражданските свободи в по-голяма степен?

Стана дума вече за европейските директиви. Целта не е тотално и безконтролно наблюдение на всички граждани с идеята, че ще направят престъпление или по-друга причина.

Европейското законодателство ясно казва, че директивата като понятие предвижда задължение за страната-членка да постигне определен правен резултат, но не задължава използването на определени мерки за неговото постигане. Страните имат свободата да адаптират директивата, като се съобразят с особеностите на местното законодателство и мироглед.

Това, което се прави

в България е използване на повода „Европа ни каза“,„

за да се наложи по стар модел, репресивна мярка на всеки български гражданин, като чрез ПОСТОЯННА намеса в личния ни живот ни е отнета тайната на кореспонденцията и сме лишени от възможността за свободно изразяване. Единствената оставена възможност е личното общуване, което изключва възможността за използване на основните съвременни средства за комуникация.

Това ли е идеята? Не мисля?

Как стои въпросът с прилагането на директивата в другите страни-членки на общността? А в Румъния, с която толкова обичаме да се сравняваме?

Навсякъде тези мерки се атакуват от различни организации по различен начин. В Румъния, само преди месец, техният закон, който беше почти нищо в сравнение с мерките в нашия, падна пред конституционния им съд, именно с част от аргументите, които посочвам, но най-вече, че нарушените чрез предвиденото задължение за събиране на данни права на тайна кореспонденция и лична неприкосновеност са важна част от правото на личен живот, което представлява основа на свободата на всеки човек.

В Германия вече има съдебни дела срещу държавата, именно по този закон. Броят на делата е над 10 000. Самата директива се оборва за нарушения на човешки права и т.н.

Вижда се, че има проблем, но няма воля да се реши. Добрата новина, е че през 2011 г. тази директива ще влезе за ново обсъждане в Европарламента и ако се активизираме, ще можем да я спрем и да върнем презумпцията за невинност отново, защото мярката се прилага по отношение на всички, независимо дали са извършили престъпление или са обект на разследване. Това е вероятно да преобърне презумпцията за невинност и да превърне всички потребители на електронни съобщителни услуги или публични мрежи в заподозрени в извършването на терористични актове или други тежки престъпления.

Ако предложението за новия ЗЕС все пак бъде прието прието от парламента, неправителствената организация „Електронна граница“, в която и вие членувате, ще го атакува ли по съдебен съд?

Надяваме се омбудсманът, с когото вече две години работим по този проблем,

да сезира нашия конституционен съд,

когато този закон бъде приет, дори и да е в променен вид, защото самата материя на наблюдение на ВСЕКИ гражданин е нарушение на редица закони, на Конституцията и на вече правно-приложената у нас Харта на правата на човека, което стана след влизане в сила на Лисабонския договор на 1-ви декември.

Да, ние няма да се откажем и всеки, който желае, може да ни помогне, защото това е една не лека задача. На efb.bg има и повече информация, как може да стане това.