Вихър Георгиев, в блога си Право на Европейския съюз, публикува ценни мисли по законопроекта за промяна на ЗЕС
Българският Закон за електронните съобщения скоро ще бъде изменен. Изменението ще предостави на Министерството на вътрешните работи неограничен, пряк достъп до личните данни на потребителите на Интернет и телекомуникационни услуги. Данните трябва да се използват за разследване на престъпления и организирани престъпни групи (ОПГ).
На пръв поглед изглежда, че това е нормална стъпка в усилията за борба с престъпността, която може иначе да се възползва от възможностите, предоставяни от модерните технологии. Ако някой прочете мотивите към законопроекта може да каже, че съществуват достатъчно процесуални гаранции за гарантиране на неприкосновеността на личните съобщения на българските граждани.
Защо смятам тогава, че поправката е опасна?
Само една причина – институционален капацитет. Както видяхме през последните години, и МВР, и Държавната агенция „Национална сигурност” злоупотребяваха с достъпа си до специални разузнавателни средства (СРС). Във Франция, която има население от 60 милиона, се дават 5000 разрешения за СРС годишно, а в България – с население 7,6 милиона – 10 000 разрешения годишно. Събраните данни неведнъж „изтичаха” в медиите. Много пъти СРС бяха използвани срещу политически опоненти или журналисти.
Безконтролното използване на СРС застрашава не само индивидуални човешки права, но и политическия процес като цяло. Тук трябва да припомня, че България все още е наблюдавана в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка именно поради липсата на достатъчен институционален капацитет на правораздавателните органи.
Даването на повече правомощия на МВР без цялостна реформа само ще задълбочи съществуващите проблеми. Вероятно трябва да припомня на правителството, че корупцията на ниско ниво в КАТ все още е голям проблем от съществен мащаб. Как се очаква от нас да повярваме, че нашите данни са в безопасност в МВР, когато ставаме свидетели на корупционни деяния всекидневно по улиците?
Ограниченията на човешките права понякога са оправдани за опазване на обществения ред. Сегашният подход обаче (широко използване на СРС, увеличаване на размера на предвидените наказания) не е функционално оправдан. Този подход няма да доведе до измерими резултати и няма да подобри представянето на правораздавателните органи.
Добрата новина е, че един независим орган – Европейската комисия, ще продължи да оценява българските усилия в борбата срещу престъпността и може да предложи корекции в политиката, ако те са необходими.
Абонирайте се за нашия бюлетин. (Без спам)