В последно време правителствата, които управляват България под една или друга намеса, започнаха да гледат на Интернет, като на традиционна среда и да мислят за него по offline начин и да се опитват ограничения на нашите цифрови права:

Сигурно знаете за повечето неща, но все пак…

• Копие с информация за всеки e-mail, който сте изпратили през последната една година се задържа с цел да не би да извършите някакво престъпление и тази комуникация да „помогне“ на МВР
• Информация за вашата активност в Интернет, също се съхранява от доставчиците на Интернет за една година
• Правителството иска да наложи контрол върху блогове и социални мрежи като Facebook и Twitter, за да не бъдат позлвани „анонимно“
• Ограничаването на свободата на словото под формата на т.нар регулации в Интернет са обсъждани на заседание на работни комисии. Помислете „регулацията“ в медиите доведе до безлични такива, които нямат смелостта да казват истината в очите.
• МВР затваря редица сайтове със смешни обвинения за нарушаване на права, каквито няма, както и за спиране на законни торент сайтове и P2P технологии
• … Тук, може би имате причина, която вие бихте запазили за себе си, за да се включите в кампанията

Качете своя снимка!

Не се иска нищо повече от вас, освен да качите снимка, която да изразява вашата реакция към тези намерения на хората, които „изпълняват волята на народа“. Не се изисква регистрация, нито някакви други данни. Моля, не качвайте чужди снимки!

Тези снимки ще се използват с цел да се покаже, че има лица зад всичките подписки, декларации и невидими съобщения, изпращани в мрежата, който искат само едно – да се спазват нашите цифрови, човешки права и да се мисли за Интернет, като за ново явление, а не да се търсят методи за превръщането му в безлична мрежа за контрол на информацията.

В понеделник предиобяд в гранд-хотел София се проведе кръгла маса на тема “Да запазим Търговския регистър публичен” (обявена от Иван Бедров), организирана от вестник „Пари“.

Отново и отново, вече наистина не знам за кой път, парламентарната група на ГЕРБ нарушава закона, и по-специално Закона за нормативните актове, който регламентира как се приемат закони в България и поставя някои правила, като например изискването всеки законопроект да има мотиви (защо трябва да го ручаме жабчето) финансова обосновка (колко ще струва), и да бъде подлаган на обществено обсъждане (да бъде показан на кръчмаря) ПРЕДИ да влезе в пленарна зала за гласуване.

Две са промените в Закона за търговския регистър, които будят силно безпокойство — първата е, че заявителите (т.е. собствениците на фирми, които ги регистрират), сами решават кое от документите им представляват лични данни и кое не, и на практика сами решават какви данни да предоставят на регистъра, а втората е — че достъпът до досиетата на търговците ще става с електронен подпис или цифров сертификат.

Тъй като няма официално обявени мотиви за готвените промени, присъстващите на срещата чиновници от Агенцията по вписванията обясниха, че това се прави с цел да се ограничат кражбите на фирми (?!?) и други видове измами (като лъгането между съдружници в различни АД-та). На въпроси от залата, какви са всъщност размерите на тези явления, за да се налагат такива тежки ограничения на конституционното право на информация, хората от администрацията не можаха да дадат смислен отговор на въпроса.

Изказаха се хора от БТПП и БСК, които заемаха страната по-скоро на администрацията, адв. Кашъмов, на страната на гражданите от Програма достъп до информация (ето и тяхното становище по въпроса) и други хора с мнения, включително и с исторически преглед на проблематиката в България.

В самия край на дискусията се изказах и аз от името на „Електронна граница“, в приблизително следния дух —

В България имаме големи проблеми с бизнес климата, именно от гледна точка на това, че трудно се разбира кой прави бизнес в България.

Тук имаме в голямо количество —

• подставени лица — като човекът, притежаващ Марина Диневи;
• офшорни фирми с неизвестни собственици, развиващи гигантска стопанска дейност, понякога със стратегическо и структуроопределящо значение;
• тежки форми на лобизъм (корупция), маскиран като консултантски услуги.;
• консултанти, които са всъщност собственици (особено тези в медиите);

Голямото количество от горните явления правят бизнес климата в България несигурен и отблъскват инвеститорите. С готвените промени бизнес климатът се влошава още повече, и шансовете да привлечем качествени инвеститори намаляват допълнително.

С въвеждането на достъп чрез електронен подпис или цифров сертификат до Търговския регистър се създават пречки пред гражданската журналистика, която няма да може да прави своите разследвания, а тя имаше големи победи точно през последната година, заради отворения регистър, да не говорим за всички неприятности, свързани със създаването и поддържането на още една база с лични данни (данните за достъп до регистъра), за която въобще не се знае кой пълни, как пълни базата, кога данните се заличават и как ще бъдат защитени от посегателства.

Крайният ефект ще е в това, че ако някой е решил да открадне фирма (например), то никакъв електронен подпис или цифров сертификат не ще го спрат. Дори да има разследване, то ще опре вероятно до цифровия сертификат на някой адвокат, който спокойно може да се позове на адвокатската тайна и да преустанови разследването. Докато гражданите и собствениците на малки фирми ще загубят възможността да проучват партньорите и конкурентите си, защото ще бъдат ограничени от финансовата страна на въпроса, а и ще загубят анонимността си и могат да бъдат „респектирани“ със силови средства.

Припомних, че не за пръв път се злоупотребява със Закона за личните данни, като първата такава голяма злоупотреба беше с ограниченията върху отварянето на досиетата на Държавна сигурност.

Продължих с това, че ми е странно, че не присъстват вносителите на законопроекта, които трябва да обяснят политическата и стопанската логика зад тези промени.

За съжаление, очертава се още един фронт на борба, и то на място, където проблемите бяха почти решени.

Константин Павлов