Свободен софтуер е термин, който се използва за компютърни програми, авторите на които дават на потребителя правото да ги изпълнява, копира, изучава, променя и подобрява.
За да бъде свободен един софтуер, лицензът му трябва да гарантира следните четири основни свободи на потребителя:
- Свобода да използва програмата за всякакви нужди. (”свобода 0″)
- Свобода да изучава начина на работа на програмата и да я променя за собствени нужди. (”свобода 1″)
- Свобода да разпространява програмата. (”свобода 2″)
- Свобода да променя програмата и да публикува променената версия. (”свобода 3″)
За да бъдат осигурени свободи 1 и 3 е необходим достъп до изходния код на програмата.
За една компютърна програма казваме, че е свободна (свободен софтуер), когато потребителят получава тези четири свободи заедно с програмата.
Подобни свободи, но предназначени за документация и друга форма на знания, се дават от GNU Free Documentation License (GNU FDL). Материалите в тази енциклопедия са публикувани при условията на GNU FDL.
През 1984 г. Ричард Столман основава ГНУ-проекта. ГНУ-проектът има за цел да разработи завършена операционна система, основаваща се на свободен софтуер. ГНУ-проектът разпространява своя софтуер съгласно условията на знаменитата ГНУ-лицензия. Тя не само предоставя тези четири свободи, но и ги защитава. Поради това тя е и най-използваната лицензия за свободен софтуер днес. Има и други лицензии, които предоставят тези четири свободи, сред които трябва да споменем лицензията на FreeBSD. Основната разлика между нея и GNU GPL е това, че тя само предоставя горните четири свободи, но не се стреми да ги защитава.
Абонирайте се за нашия бюлетин. (Без спам)