Активната ни кампания в момента е борбата против "чат контрол". <<

Свободата е извор на самото очарование от живота

Днес впечатление ми направи тази публикация на Ангел Грънчаров Все повече се разширява инициативата и кампанията Свобода, а не страх, която ще обхване цяла Европа, а пък нейна кулминация ще е 11 октомври. Аз лично не разбрах защо точно тази дата е избрана; ако някой ми обясни, ще му бъда благодарен. Не се сещам какво е станало на 11 октомври (на 11 септември зная какво е станало), а не вярвам датата да е избрана случайно или произволно. Въпреки че иначе погледнато изобщо не обичам думата „кампания“ – тя беше така опошлена у нас, спомнете си кампанията „Не сте сами: не сме наред…“! – се включвам в нея, понеже тя е в защита на най-важното: СВОБОДАТА. Ето с текста, който е публикуван по-долу, искам да поясня какво е това свобода от една по-друга, принципна гледна точка; понеже имам усещането, че у нас мнозинството изобщо не разбира какво е това свобода. ●…

Всеки иска да е свободен

В рубриката ‘другите за нас’ слагаме чудесното мнение на един уеб-специалист – Атанас Мишев. Подслушването в интернет е форма на цензура, който е недопустима за модерна демократична държава, каквато уж България е! Има много случаи в световната история, който развой е повлиян от нарастващото обществено недоволство. Въпроса е: Защо да не се организираме, да не направим нещата мащабни и да грабнем вниманието на обществото? Никой не търпи да се чувства затворен и ощетен от правото си свободно да стъпва на земята, без значение реална или виртуална такава! Ако позволим шпионирането в интернет да стане факт, то това говори лошо за нас, като общество, като единност, като едно цяло! Време е държавата да разбере, какви са нуждите и ценностите на хората и! Време е за борба за отстояване на свободата на един народ, свободата да говори, да мисли и да твори! Не сме сами! Европа е с нас!

Свободата е капитал, а не джобни

Комитата е написал чудесна статия за свободата и за това я публикувам тук.: Нещо да ви говори датата 11 октомври*? Неспособните и некадърни правителства винаги имат готова рецепта, която пробутват на народите си — „Откажете се от свободата си, за да ви решим проблемите.“ И това ни се пробутва като лек-пенкилер за всичко — за проблемите с интеграцията на малцинствата, за въпросите с авторските права, за проблемите с паркирането и пътното движение, за граничния контрол, за реализиране на свободата на придвижване (и това ако не е ирония!), за здравната реформа и за какво ли още не. В Македония дори наскоро се направи опит да се въведе регистрационен режим за разходки из природата, за да се реши въпросът с горските пожари. Винаги ограничението на свободата се смята от правителствата за по-лесната мярка от пълната реформа в някоя област, която да премахне системните причини за съществуването на даден фундаментален проблем. Но какво…

Какво ще рече „секретно претърсване“ на компютри

Според мерките предложени за прием в телеком пакета , който ще бъде гласуван в Евро-парламента наесен Европейските Интернет-потребители може да бъдат лишени от някои от дейностите си заради задължителния антишпионски софтуер, който трябва да използват в интерес на сигурността си. Какво ще рече това. Всеки потребител на Интернет в Европа, трябва да инсталира задължително, като условие да ползва достъп до световната мрежа софтуер, отговарящ на точно определени условия, като например браузър, който да рапортува, когато свяляте от торент-сайтове, който не са незаконни или програма, която да проверява, дали снимката, която разглеждате в момента е с изрядни ‘авторски права’. Следователно, правото за ползване на свободен софтуер за достъп до Интернет може да им бъде отнето. Също така е атакуван неутралитета на Интернет, както и принципа, че съдържанието на техническите средства не трябва да бъде предварително проверявано Ако не искате това да се случи – елате да го покажем. „Свобода, а не…

Свобода, а не страх 2008

Накъде отива Европа, че и другата част от Земята? Манията за шпиониране нараства. Правителствата и големите фирми регистрират, наблюдават и контролират действията ни все по-задълбочено. Без значение какво правим, на кого се обаждаме, къде ходим, с кого сме приятели, какви са интересите ни, в кои групи участваме – „Големият брат” правителството и „малките братя” от бизнеса знаят всичко това с все повече подробности. Произтичащата липса на поверителност излагат на риск свободата на изповедание, свободата на словото, както и работата на лекари, помощни центрове, адвокати и журналисти. Наблюдението, недоверието и страха постепенно превръщат обществото ни в един цял некритикуващ консуматор, който “няма какво да крие” – в отчаян опит за постигане на тотална сигурност – е готов да отстъпи свободите си. Ние не искаме да живеем в такова общество! Хората, които постоянно се чувстват наблюдавани не могат да се борят свободно и храбро за правата си и за едно справедливо общество….